Войнът на спасението

Там, горе на хълма аз виждамTam, gore na hŭlma az vizhdam
Гордо изправен воин стоиGordo izpravен voin stoi
С бончук в ръката и верен кон до негоS bonchuk v rŭkata i veren kon do nego
Вятърът вее побелелите му косиVyatŭrŭt veе pobelelite mu kosi

Безмълвен е той, но аз чувамBezmalven e toy, no az chuvam
Неговия глас тревожен дордеNegoviya glas trevozhен dorde
Мъдри думи и слова изричаMŭdri dumi i slova izrichа
И как за борба народа зовеI kak za borba naroda zove

И оглеждам се плахо край мен -I oglezhdam se plakho kray men
Скотовете заспали слугуватSkotovete zaspali sluguvat
Гледат те, но нищо не виждатGledat te, no nishto ne vizhdat
Слушат, но и дума не чуватSlushat, no i duma ne chuvat

Нима съм сам си мисляNima sŭm sam si mislya
И обзема ме чувство на тъгаI obzema me chuvstvo na tŭga
Но пак се обръщам и виждамNo pak se obrŭshtam i vizhdam
Че все пак някои надигат главаChe vse pak nyakoi nadigat glava

Тръгвам към хълма аз плахо -Trŭgvam kŭm hŭlma az plakho
Нещо отвътре напред ме водиNeshto otvŭtre napred me vodi
А зад мен хора малкоA zad men khora malko
Но будни, грейнали и гордиNo budni, greinali i gordi

Пътят е трънлив и стръменPŭtyat e trŭnliv i strŭmen
Но това няма да ни спреNo tova nyama da ni spre
Трябва и други да събудимTryabva i drugi da sŭbudim
Защото времето тече -Zashtoto vremeto teche
Слънцето се скрива вечSlŭntseto se skriva vech
И мракът над България ще слезнеI mrakŭt nad Bŭlgariya shte slezne
И трябва да побързаме, че можеI tryabva da pobŭrzame, che mozhe
Воинът със залеза да изчезнеVoinŭt sŭs zaleza da izchezne