Живот (Сенки)
Изгубени в реалност сива, зловеща
Izgubeni v realnost siva, zloveshta
Безпаметно сенки бродят в изгнание
Bezpametno senki brodyat v izgnanie
На светска суета роби безлични
Na svetska sueta robi bezlichni
Удавени в море от болка и страдание
Udaveni v more ot bolka i stradanie
Изтрити са сълзите на радост и тъгa
Iztriti sa salzite na radost i tŭga
Емоциите и чувствата са срамни веч
Emotsii i chuvstva sa sramni vech
Несбъднати мечтите се в безкрая изпариха
Nesbŭdnati mechtite se v bezkraya izparikha
Надеждата, мираж сияещ тъй далеч
Nadezhdata, mirazh siyasht tŭy dalech
Не, не сме все още мъртви
Ne, ne sme vse oshte mŭrti
Но и живи никога не сме били
No i zhivi nikoga ne sme bili
Душите си заключихме дружно в дълбините
Dushite si zaklyuchikhme druzhno v dŭlbinite
И отрекохме се от самите нас дори
I otrekakhme se ot samite nas dori
Хаос, слепота, упадък неизбежен
Khaos, slepota, upadŭk neizbezhен
Низши страсти, грозота безмерна
Nizshi strasti, grozota bezmerna
Лицемерие, алчност, невежество, фалш
Litsemérie, alchnost, nevezhestvo, falsh
Сън дълбок в бездна черна
Sŭn dŭlbok v bezdna chernа
Светлината вече само мрак донася
Svetlinata veche samo mrak donasya
Слънцето сърдито грее с ледени лъчи
Slŭntseto sŭrdito gree s ledni lŭchi
Уродлива любовта, омраза поражда
Urodleva lyubovta, omraza porazhda
От живот болно сърцето мълчи
Ot zhivot bolno sŭrtseto mŭlchi
Но в таз празнота намерим ли воля
No v taz praznota namerim li volya
Да не се крием зад обсесивни страхове
Da ne se kriem zad obsesivni strakhove
Паметта да върне спомени забравени
Pametta da vŭrne spomeni zabraveni
Вярата към начало ново да ни поведе
Vyārata kŭm nachalo novo da ni povedе
Тогава дърветата отново ще разцъфнат
Togava dŭrvetata otnovo shte raztsŭfnat
И реките бистри пак ще потекат
I rekite bistri pak shte potekat
Вятърът не ще носи веч отрова
Vyatarŭt ne shte nosi vech otrova
Душите ни преродени ще се извисят
Dushite ni prerodeni shte se izvisyat
Vida (Sombras)
Perdidos em uma realidade cinza, sombria
Sombrias almas vagueiam em exílio
Na futilidade mundana, escravos sem rosto
Afogados em um mar de dor e sofrimento
As lágrimas de alegria e tristeza foram apagadas
As emoções e sentimentos são vergonhosos agora
Sonhos não realizados se evaporaram no infinito
A esperança, um miragem brilhante tão distante
Não, ainda não estamos mortos
Mas também nunca estivemos realmente vivos
Trancamos nossas almas juntas nas profundezas
E até nos negamos a nós mesmos
Caos, cegueira, decadência inevitável
Baixas paixões, feiura sem fim
Hipocrisia, ganância, ignorância, falsidade
Um sono profundo em um abismo negro
A luz agora só traz escuridão
O sol brilha com raios gelados e irritados
O amor deformado gera ódio
Do coração doente, a vida permanece em silêncio
Mas nessa vacuidade, encontraremos vontade
De não nos esconder atrás de medos obsessivos
Que a memória traga de volta lembranças esquecidas
Que a fé nos conduza a um novo começo
Então as árvores florescerão novamente
E os rios claros voltarão a fluir
O vento não carregará mais veneno
Nossas almas renascidas se elevarão