Буря (Вихрогон)
В буря силна не боя се да излезна
V burya silna ne boya se da izlezna
Не се страхувам вече от дъжда
Ne se strahuvam veche ot dzhda
Нека до кости ме намокри и пречисти
Neka do kosti me namokri i prechisti
Да измие от душата ми петното на срама
Da izmie ot dushata mi petnoto na srama
Срещу вятъра ще се изправя мъжки
Sreshtu vyatara shte se izpraviya mazhki
Не биха ме сломили студ и сняг
Ne bihа me slomili stud i snyag
Напук мълниите и облаците черни
Napuk mŭlniite i oblaците cherni
Не ще отстъпя нито крачка назад
Ne shte otstŭpya nito krachka nazad
И до колене дори в кал да затъна
I do kolene dori v kal da zatŭna
Няма хленчейки да лазя победен
Nyama khlencheyki da lazya pobeden
Ще продължа стиснал зъби да се боря
Shte prodŭlzha stisnal zŭbi da se borya
С изпитания нови, ден подир ден
S izpitaniya novi, den podir den
Като вихрогон устремен ще се отправя
Kato vihrogon ustremen shte se otpravya
Напред безспир ще тичам, ще летя
Napred bezspir shte ticham, shte letya
Със съзнание чисто и душа освободена
Sŭs sŭznanie chisto i dusha osvobodena
Пропасти, бариери ще прескачам с лекота
Propasti, bariery shte preskacha s lekota
Но вдигам глава и виждам в небето
No vdigam glava i vizhdam v nebeto
Че не е спирало слънцето да грее
Che ne e spiralo slŭntseto da greye
Разбрах вече, бурята не навън е
Razbrah veche, buryata ne navŭn e
А вътре в мен бушува и вилнее
A vŭtre v men bushuva i vilnee
Tempestade (Furacão)
Na tempestade forte não tenho medo de sair
Não tenho mais medo da chuva
Que me molhe até os ossos e me purifique
Que lave da minha alma a mancha da vergonha
Contra o vento eu vou me erguer como um homem
Nem o frio nem a neve vão me derrubar
Desafiando os relâmpagos e as nuvens escuras
Não vou recuar nem um passo pra trás
E mesmo que eu afunde até os joelhos na lama
Não vou rastejar como um derrotado
Vou continuar, dentes cerrados, a lutar
Com novos desafios, dia após dia
Como um furacão, vou me lançar
Pra frente, sem parar, vou correr, vou voar
Com a consciência limpa e a alma livre
Vou pular abismos e barreiras com facilidade
Mas eu levanto a cabeça e vejo no céu
Que o sol não parou de brilhar
Já entendi, a tempestade não está lá fora
Mas dentro de mim ela se agita e se rebela