Падението на робските души

Пред камъка студен стоишPred kamŭka studen stoish
Смирено преклонил главаSmireno preklonil glava
С лицемерие, невежество изпълненS litsemérie, nevezhestvo izpŭlnen
По задължение си тук сегаPo zadŭlzhenie si tuk sega

Не усещаш, не разбирашNe useshchash, ne razbirash
Че тоз воин за теб загинаChe toz voin za teb zaghina
С мъжество се пред смъртта изправиS mŭzhestvo se pred smŭrtta izpravi
Посрещна я с вяра несломимаPosreshtna ya s vyara neslomima

А ти жалък клечиш тукA ti zhalŭk klechish tuk
Чувстваш се слаб, недостоенChuvstvash se slab, nedostoyen
Да застанеш пред него правDa zastanesh pred nego prav
И да продължиш завета народенI da prodŭlzish zaveta narodен

Не, просто номера отбивашNe, prosto nomera otbivash
Да си изкупиш ти винатаDa si izkupish ti vinata
И минути след акта ти позоренI minuti sled akta ti pozoren
Весел връщаш се в тълпатаVesel vrŭshtash se v tŭlpata

Българино, запомни товаBŭlgari no, zapomni tova
Пред камък на герой не се тъжиPred kamŭk na geroi ne se tŭzhi
Ами с гордо вдигната главаAmi s gordo vdignata glava
Опомни се и борбата продължи!Opomni se i borbata prodŭlzhi!