Войнът на спасението
Там, горе на хълма аз виждам
Tam, gore na hŭlma az vizhdam
Гордо изправен воин стои
Gordo izpravен voin stoi
С бончук в ръката и верен кон до него
S bonchuk v rŭkata i veren kon do nego
Вятърът вее побелелите му коси
Vyatŭrŭt veе pobelelite mu kosi
Безмълвен е той, но аз чувам
Bezmalven e toy, no az chuvam
Неговия глас тревожен дорде
Negoviya glas trevozhен dorde
Мъдри думи и слова изрича
Mŭdri dumi i slova izrichа
И как за борба народа зове
I kak za borba naroda zove
И оглеждам се плахо край мен -
I oglezhdam se plakho kray men
Скотовете заспали слугуват
Skotovete zaspali sluguvat
Гледат те, но нищо не виждат
Gledat te, no nishto ne vizhdat
Слушат, но и дума не чуват
Slushat, no i duma ne chuvat
Нима съм сам си мисля
Nima sŭm sam si mislya
И обзема ме чувство на тъга
I obzema me chuvstvo na tŭga
Но пак се обръщам и виждам
No pak se obrŭshtam i vizhdam
Че все пак някои надигат глава
Che vse pak nyakoi nadigat glava
Тръгвам към хълма аз плахо -
Trŭgvam kŭm hŭlma az plakho
Нещо отвътре напред ме води
Neshto otvŭtre napred me vodi
А зад мен хора малко
A zad men khora malko
Но будни, грейнали и горди
No budni, greinali i gordi
Пътят е трънлив и стръмен
Pŭtyat e trŭnliv i strŭmen
Но това няма да ни спре
No tova nyama da ni spre
Трябва и други да събудим
Tryabva i drugi da sŭbudim
Защото времето тече -
Zashtoto vremeto teche
Слънцето се скрива веч
Slŭntseto se skriva vech
И мракът над България ще слезне
I mrakŭt nad Bŭlgariya shte slezne
И трябва да побързаме, че може
I tryabva da pobŭrzame, che mozhe
Воинът със залеза да изчезне
Voinŭt sŭs zaleza da izchezne
O Guerreiro da Salvação
Lá em cima da colina eu vejo
Um guerreiro orgulhoso em pé
Com um bastão na mão e um cavalo fiel ao lado
O vento sopra seus cabelos brancos
Ele é silencioso, mas eu ouço
Sua voz inquieta ecoando
Palavras sábias e frases ele pronuncia
E como chama o povo para a luta
E eu olho ao meu redor com receio
Os rebanhos adormecidos servem
Eles olham, mas nada veem
Ouvem, mas não escutam uma palavra
Será que estou sozinho, eu penso
E uma sensação de tristeza me invade
Mas então me viro e vejo
Que ainda assim alguns levantam a cabeça
Vou em direção à colina timidamente
Algo dentro de mim me guia adiante
E atrás de mim, poucas pessoas
Mas despertas, radiantes e orgulhosas
O caminho é espinhoso e íngreme
Mas isso não vai nos parar
Precisamos acordar outros também
Porque o tempo está passando
O sol já se escondeu
E a escuridão vai descer sobre a Bulgária
E precisamos nos apressar, pois pode ser
Que o guerreiro desapareça com o pôr do sol